Днес с една приятелка отворихме темата за пътуванията с автобус. Интересно и е, понеже до сега не и се е случвало да пътува сама. И ето какво ми прищрака…
Всичко започна на втори април, 2009г.
В Русе имаше конференция по физика и астрономия, от първи до трети април. Нашия ред (силистренската обсерватория) да си представяма проектите беше на трети април.
Всички тръгнаха на трети сутринта, но аз нали съм умна… реших, че е най-добре да тръгна на втори, да преспя в Русе при леля (ако четеш това, моля те, не казвай на мама… 
) и така да отида във ВТУ-то… Ок, до тук всичко ток и жица.
Обаче дойде време да тръгвам…
Отивам на автогарата, всичко идеално, тръгваме по разписание – перфе. На около 6-7 км. от втория разклон за Тутракан (в посока Сс-Русе), точно пред едно заведение е спряла полиция… и хоп, спират шофьора…
Оказва се, че той си карал така с изтекла седмична винетка вече цял месец…
Как да е, тогава всъщност забелязах кой е… и се оказа сладък де… Няма да поствам снимка, че ако случайно я види ще ми се прииска да се закопая някъде… (Скрита камера) 
………………………..
След точно 9 дни пак ми се наложи да пътувам, този път до Хасково, на националната олимпиада по астрономия (18 място за мен…).
До Русе микробус и от там се прикачвахме на големия автобус. Уговорихме се с госпожата, с която щяхме да пътуваме, срещнахме се и хоп – ПАК СЪЩИЯ ШОФЬОР… Съдба… тя отначало леко се пооплака: „Ааа, с туй нещо ли ще пътуваме ?“! … (по-късно си обърна мнението на 180 градуса…)
Аз: „Определено да…“ при което бях много радостна, че съм го видяла отново…
…………………….
Хасковския големия автобус пристига на автогара Русе и след 10 мин. тръгва този от Русе за Силистра… и пак… шофьора. Този път ни посреща с думите: „Здравейте дами, запазил съм ви 2 места отпред, защото разбрах, че днес си идвате… “ (Тоя май нещо хлътна… )
……………………..
Четвъртата, и последна среща с него беше май месец. Бях на гости в Русе и в работно време нямаше друг начин да се прибера, освен с автобуса. Този ден разцепи мрака с фенерче…
5 часа тръгва автобуса, и вече взех да се замислям кой кого следи – аз неговото разписание или той мен…
Слиза той от буса, гледа ме, гледа ме и седна да пие кафе. После тръгнахме, аз седнала отпред естествено, и в Тутракан всички слязоха… УЖАС! Тук наистина се ужасих, защото:
- бях сама с непознат
- и то извън града
- все още помнех репутацията му на беладжия
Как да е… мина известно време, пак полиция по пътя и аз посягам да слагам колана…
- А, така, сложи го, че за това нямам акт днес… Ама не не, дръшай го там докато минем… :D
По-късно ме сбъркаха с ония дето раздават билетие.. влиза някакъв чичка дето е от 1 разклон до 1 село.. бута ме по рамото: „Ей , Алоооу! Билет няма ли да ми дадеш?!“ На тя мухльо билета трябвяше да му го навра на майната си… и все пак.. оправихме недоразумението.
А тези умни разсъждения също са неговите ( на шофьора): „Ей, тия тутраканци… най-гадните са! Ама аз ще ги съдя тях… какво е то това безобразие… че те и неправилно ми пишат актове… за непознаване перфорацията на винетката… “ В тоя момент просто Ивето УМРЯ!
После последва малък разговор, преди който 15 минути умувах дали да го питам от колко време има книжка…
- Ти до сега колко пъти си пътувала с мен?
-3.
- 3 пъти?!
- дА…
- АБЕ ПИТАМ ЩОТ` ОЩЕ В РУСЕ МИ СЕ СТОРИ ПОЗНАТА…Ти пушиш ли?
- не.
- ти студентка ли си?
- не.
- В Силистра ли учиш?
- да.
- И живееш в Русе?
- не.
- Аа, тука на гости?
- да.
Кой клас си?
Аз мълча. После казах: – мм.. 8… (Ама къде ми беше акъла!?)
- Къде?
- ЕГ.. (Наистина, къде ми беше акъла!?)
- Ааа… мъничко си ти още .. (Още 1 път ПРОСТО УМРЯХ.)
На гарата в Сс майка ме чакаше, и аз пак си умирам от смях… но естествено не и разказах нищо.
И до днес си спомням колко беше забавно тогава 
