Глория и Азис – ПРАВИ ЛЮБОВ, А НЕ ВОЙНА

АЗИС: Приятелства наемни,
предателства безброй…
във нищо да не вярваш
учи те живота твой.

ГЛОРИЯ: Със болката воюваш
и все печели тя.
Да чувстваш се страхуваш,
но сега не е така.

Припев: Живота е красив
и в теб е цялата вина,
защото си щастлив
на най-любовната вълна.
Живота е красив,
защото вярваш в Любовта!
И докато си жив
прави Любов, а не война!

ГЛОРИЯ: Душата си раздаваш,
прощаваш с лекота.
Очите си отваряш
за красивите неща.

АЗИС: Животът те обича,
разбираш чак сега.
Дано се влюбят всички
за да видят, че е така.

Не че визията на Азис не е отчайваща, но пък важно е посланието..

Абе де да знам, мен си ме кефи

Повярвайте! По-страшно е майка ви да ви спипа в нета какви ги вършите, отколкото някой идиот да разбере кои сте!

Този път от училище.

… Всичко започна преди 2 часа. Имахме час по химия и господина реши да ни пусне нещо като тест без оценка за проверка на знанията. Предадохме и се оказа пълна катастрофа… нищо ново в нашия клас. Господина реши да направим поправка на дъската, а маркерите за нея стоят в мен.

И проведохме следния микродиалог… :

Преподавателя: Я дай маркера…

Моя милост:  Не може…:) (И вадя 24-каратовата усмивка)

Може би ако бях по-упорита нямаше да правим поправка…

Вчера имахме час по спорт и нали навън било студено, а салона е в ремонт, решиха, че трябва да чистим фитнесзалата от ремонта…

Влязохме…

Първото, което направи впечатление беше полъха на повръщано още от вратата…

Ама как да е… прежалихме носните си лигавици и с престорен работен вид се запътихме към тенис масата, зад която лежаха няколко празни бутилки от бира и отлежаваха над килограм боклуци…

НИЕ (учениците) трябвяше да чистим тази мизеро-кочина!!!

Едно е да си ученик, друго е да си чистач…

Сори за думите, ама така си е…

То майстори, то чудо…

Радостната новина е, че вече ще започвам училище в 8:00 часа! 30 мин. повоче сън… завиждайте…

Всеки се е чувствал щастлив някога през живота си, дори за малко. Но малко хора осъзнават каква е връзката между любовта и щастието, просто защото не всички са срещнали истинската любов. Хубаво е. Красиво е. Реалния-измислен свят на щастието – какво би било без него? Няма ли да отблъснем хората ако се затворим в себе си? Няма ли да ни възприемат те по друг начин – гледайки ни от мрачната ни страна?

Обичта към семейството, любимия човек, децата, животните, природата ако щете… Няма нищо по-хубаво от това да обичаш!

Може да ви се стори безсмислен поста, или пълен с повторения, но това ми е на сърце

1 момче, да го наречем Петко, влиза в часа на „А“ клас… и моментално се лепва на един висок колкото него макет на скелет… И му откачи ръката…

Започва нашия час веднага след този на „А“ клас. Госпожата започва да държи реч:

- Първо искам да ви запозная с правилата в кабинета ми… бла бла бла… Този прозорец струва 37 лв, а другия до него е 80, казвам го за ей такива като Петко… Торса отзад е 687, за това такива като Петко да не си правят експерименти да го разглобяват и откачат… Никакво драскане по чиновете, щото ще купувате после плоскости, които не знам колко струват… Знам, че няма да ви мине през ума, но все пак да кажа за всеки случай… 1 кутия латекс струва 48,80 лв., така че правете си сметка дали ще драскате по стените…  да не стане така да кажете после: „А, госпожата каза само по чиновете да не драскаме…“

И в този момент Петко се обажда: А колко струва часовника? :D:D

Дадено: Тъй, като в 8 клас имахме часове само по език и математика, тази година виждаме голям зор. Всички входни нива ще са следващата седмица… И то на материала от 7 клас!!! Стопиха ми се лагерите като го чух … Това значи 24/7 зубрене на учебника по история…

Търси се: Решение на проблема.

Решение: Няма.

Трагично, нали? ;(

Всичко започна на втори април, 2009г.

В Русе имаше конференция по физика и астрономия, от първи до трети април. Нашия ред (силистренската обсерватория) да си представяма проектите беше на трети април.

Всички тръгнаха на трети сутринта, но аз нали съм умна… реших, че е най-добре да тръгна на втори, да преспя в Русе при леля (ако четеш това, моля те, не казвай на мама… ) и така да отида във ВТУ-то… Ок, до тук всичко ток и жица.

Обаче дойде време да тръгвам…

Отивам на автогарата, всичко идеално, тръгваме по разписание – перфе. На около 6-7 км. от втория разклон за Тутракан (в посока Сс-Русе), точно пред едно заведение е спряла полиция… и хоп, спират шофьора…

Оказва се, че той си карал така с изтекла седмична винетка вече цял месец…

Как да е, тогава всъщност забелязах кой е… и се оказа сладък де… Няма да поствам снимка, че ако случайно я види ще ми се прииска да се закопая някъде… (Скрита камера)

………………………..

След точно 9  дни пак ми се наложи да пътувам, този път до Хасково, на националната олимпиада по астрономия (18 място за мен…).

До Русе микробус и от там се прикачвахме на големия автобус. Уговорихме се с госпожата, с която щяхме да пътуваме, срещнахме се и хоп – ПАК СЪЩИЯ ШОФЬОР… Съдба… тя отначало леко се пооплака: „Ааа, с туй нещо ли ще пътуваме ?“! … (по-късно си обърна мнението на 180 градуса…)
Аз: „Определено да…“  при което бях много радостна, че съм го видяла отново…

…………………….

Хасковския големия автобус пристига на автогара Русе и след 10 мин. тръгва този от Русе за Силистра… и пак… шофьора. Този път ни посреща с думите: „Здравейте дами, запазил съм ви 2 места отпред, защото разбрах, че днес си идвате… “ (Тоя май нещо хлътна… )

……………………..

Четвъртата, и последна среща с него беше май месец. Бях на гости в Русе и в работно време нямаше друг начин да се прибера, освен с автобуса. Този ден разцепи мрака с фенерче…

5 часа тръгва автобуса, и вече взех да се замислям кой кого следи – аз неговото разписание или той мен…

Слиза той от буса, гледа ме, гледа ме и седна да пие кафе. После тръгнахме, аз седнала отпред естествено, и в Тутракан всички слязоха… УЖАС! Тук наистина се ужасих, защото:

- бях сама с непознат

- и то извън града

- все още помнех репутацията му на беладжия

Как да е… мина известно време, пак полиция по пътя и аз посягам да слагам колана…

- А, така, сложи го, че за това нямам акт днес… Ама не не, дръшай го там докато минем… :D

По-късно ме сбъркаха с ония дето раздават билетие.. влиза някакъв чичка дето е от 1 разклон до 1 село.. бута ме по рамото: „Ей , Алоооу! Билет няма ли да ми дадеш?!“ На тя мухльо билета трябвяше да му го навра на майната си… и все пак.. оправихме недоразумението.

А тези умни разсъждения също са неговите ( на шофьора): „Ей, тия тутраканци… най-гадните са! Ама аз ще ги съдя тях… какво е то това безобразие… че те и неправилно ми пишат актове… за непознаване перфорацията на винетката… “ В тоя момент просто Ивето УМРЯ!

После последва малък разговор, преди който 15 минути умувах дали да го питам от колко време има книжка…

- Ти до сега колко пъти си пътувала с мен?
-3.
- 3 пъти?!
- дА…

- АБЕ ПИТАМ ЩОТ` ОЩЕ В РУСЕ МИ СЕ СТОРИ ПОЗНАТА…Ти пушиш ли?

- не.

- ти студентка ли си?

- не.

- В Силистра ли учиш?

- да.

- И живееш в Русе?

- не.

- Аа, тука на гости?

- да.

Кой клас си?

Аз мълча. После казах: – мм.. 8… (Ама къде ми беше акъла!?)

- Къде?

- ЕГ..  (Наистина, къде ми беше акъла!?)

- Ааа… мъничко си ти още .. (Още 1 път ПРОСТО УМРЯХ.)

На гарата в Сс майка ме чакаше, и аз пак си умирам от смях… но естествено не и разказах нищо.

И до днес си спомням колко беше забавно тогава

Аз

Никнейм из нета: xplay

Харесвам: Пържени картофи, шопска салата, риба, швепс, 3 в 1… май се поувлякох с храните.. ок, сега сериозно: Приятелите си – малко, но доверени , четенето на криминалета, госпожата по Френски език, всичко, що е русо,  и разбира се почивните дни…

Не харесвам: Случайните скайп запознанства, математиката, униформите в училище, както и лицемерието…

Любими филми: Комедии и филми на ужасите

Музика: Метъл, рок, поп, хаус и техните производни… но може да се каже, че съм музикална свиня =]

Имам много различни интереси, вариращи от тенис на маса до упражнения по пеене за участие в Мюзик Айдъл…

Винаги излизам с вдигната глава от неловка ситуация. Не че се хваля, ама си е така…

И за финал както обичам да казвам: Това, че съм добра актриса не значи, че е  лесно човек да ме вкара в измислените си филми…

Повече за мен ще разберете от постовете